съязвить
•
verb, perfective | |||||
| |||||
| imperfective: язвить | |||||
| Future | |||||
| я | съязвлю • |
мы | съязвим • | ||
| ты | съязвишь • |
вы | съязвите • | ||
| он/она/оно | съязвит • |
они | съязвят • | ||
| past tense | |||||
| он | съязвил • | ||||
| она | съязвила • | ||||
| оно | съязвило • | ||||
| они | съязвили • | ||||
| imperative | |||||
| ты | съязви • | ||||
| вы | съязвите • | ||||
| verbal adverb | |||||
| verbal adverb | съязвив • | ||||
| participle | |||||
| past active | съязвивший • | ||||